четвъртък, 9 април 2009 г.

Бачковски манастир
или до къде се простира безхаберието на неговите стопани

Какво ми направи впечатление при посещението в Бачковския манастир - упадък. Винаги съм се чудила, защо не реставрират църквата в комплекса. Няма как да видиш стенописите - не че са невидими, просто са почернели с времето. Мало и голямо се стича в Бачковския манастир за да зърне тази светиня, носителка на българския дух и вяра. Влизайки в църквата обаче, няма как да не изпиташ разочарование от окаяния и вид. Поне аз изпитах такова.

Олющени стени... иначе си имат къщурка за събиране на такса от всеки желаещ да посети святото място, с прилежащите и всевъзможни табелки, да не би някой да се обърка, че ще му излезе безплатно.

А може би целта не е да зърнеш това изкуство, носител на времето, а да си купиш свещи и току виж се изръсиш още нещо в попското джобче. Тези които трябва да опазват ценните стенописи, да ги реставрират и да се грижат за доброто им състояние - ми на тях не им пука.

Липсата на керемиди е пагубна при дъжд. Водата може да проникне в конструкцията и да увреди както нея, така и ценните стенописи в църквата.

Дреме им на поповете, че на църквата и са опадали керемидите, дреме им, че от стенописите са останали видими тук там някой фрагмент - не, тях ги вълнуват други неща - как да изкарат повече и повече пари от обикновените хорица, тези които идват да сведат глава пред Бога или тези, които идват за да зърнат един исторически паметник и на архитектурата и на духа на отминалото време, българщината.

Порутената чешма... тези които я стопанисван не ги интересува, че всеки момент може да се разпадне.

Зачудих се. Добре, тук идват толкова много хора които дават много пари. Е тогава как се допуска Бачковския манастир да бъде в такъв вид? Отговора е прост - този който получава наготово пари, той не иска да ги харчи за някакви си глупости като поддръжка и реставрация. За какво му е? Нали така и така хората си идват и времето си тече.....
Само жалко за мен и за хората като мен, които искат подобни паметници, светини на българския дух да са красиви, да са подредени, да ни карат да се чувстваме горди, че сме българи.

Фонтанчето в което след като си намислиш желание хвърляш монети. В отлично състояние и разбираемо защо - лошият му вид би отблъснало миряните и те няма да си хвърлят паричките си във водите му.

Написах тези редове защото съм възмутена от безхаберието и безразличието на "богоугодните и праведни" монаси, които би следвало да опазват като зеницата на окото си Бачковския манастир.

Виж още:
Външен фрагмент от стената
Външна стена на църквата
Стенопис, таван
Стенопис, стена
Църквата от вътре

Приемам за лична обида поповете от Бачковския манастир да ме принизяват до безгласен монетник, показвайки ми отношението си към този емблематичен за българския народ архитектурен шедьовър.

Няма коментари:

Публикуване на коментар